Лекари-писатели провеждат своя 66-и международен конгрес във Варна. Форумът събира над четиридесет представители на организацията от България, Италия, Франция, Португалия, Полша, Германия, Мозамбик, Украйна и други държави. 

Днес в рамките на конгреса се състоя литературно четене с участието на лекари и студенти по медицина. В него участват автори от Варна, както и от София, Карлово, Шумен, Бургас, Сунгурларе и Ямбол. Сред представилите се български творци са Добрин Паскалев, Мария Василева, Ваня Савова, Христина Димитрова, както и студентите от Варненския медицински университет Росица Станчева и Хелин Байрактарова. 

Тази година за първи път се присъждат наградите „Хипократ и Пегас UMEM” за литературно творчество и принос. Техни носители станаха д-р Карлос Виейра Рейс от Португалия, д-р Лоран Веркустр от Франция, д-р Мадалена Бонели от Италия и пр

Освен с лексиката и граматиката, преводачът трябва да бъде много добре запознат също и с манталитета на хората в страната, с чийто език работи. Това каза преводачката от български на италиански език Джорджа Спадони. Тази вечер тя ще участва в онлайн дискусия, посветена на темата за превода и на възприемането на българската литература в Италия.

„Има моменти, в които можеш да разбереш думите и те са много ясни, контекстът може би също, но те просто да не се връзват. Много суха материя е да гледаш само думите и тяхното значение, затова е много важно да знаеш как работи езикът“, смята Спадони, която е носител на наградата „Полски кот“ (2024) за превода на италиански на сборника „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев.

По думите българският и италианският език имат много сходства помежду си, като даде за пример „богатата&

Българският поет и писател Васил Славов, който от години живее и работи в Питсбърг, в щата Пенсилвания, САЩ, ще пристигне в Бургас за представянето на романа си "Строфи на кръвта" на 10 октомври в Центъра за съвременно изкуство и библиотека. Модератор на срещата ще бъде Живка Иванова, съобщават организаторите на събитието от издателство "Знаци". 

Книгата е номинирана за Годишните литературни награди на портал "Култура" и Литературните награди "Перото". За нея българския поет Борис Христов пише още, че е "преболяна" и в нея Васил Славов прави пореден опит за завръщане към пътя на забравения човек, човека-емигрант и кръвта на онези преди него, както и завръщане към дома и родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън, отбелязват издателите. 

"Строфи на кръвта" е определяна и като драматична, болезнена и написана с психологизъм творба, която поста

Нобеловата награда за литература беше присъдена на южнокорейската писателка Хан Канг за нейната поетична проза, конфронтираща исторически травми и изразяваща крехкостта на човешкия живот, се казва в мотивите на Нобеловия комитет, цитирани от АП. 

Председателят на Нобеловия комитет Андерс Олсон изрази възхищение към емпатията, демонстрирана към живота на персонажите, често пъти женски.  

Хан Канг става първият южнокорейски автор, спечелил Нобелова награда. Тя е вторият представител на Южна Корея, печелил Нобелова награда, след покойния президент Ким Те-чжун, на когото през 2000 г. е присъдена наградата за мир. 

Членът на Нобеловия комитет за литература Анна-Карин Палм каза, че Хан пише "интензивна лирическа проза, която е едновременно нежна и брутална, понякога сюрреалистична".

Опитвам се да задавам въпроси, докато пиша - понякога те са бо

Новата стихосбирка на Диана Юсколова – „Нищо не знаеш за хората“, ще има премиера на 2 октомври в столичната галерия „Лампион“. Това съобщават издателите от „Библиотека България“.

Събитието ще е с участието на авторката, на редакторката на книгата Аксиния Михайлова, на поетесата Ана Цанкова и на издателите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов.

„Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне“, пише Ана Цанкова по повод